Bulgaria News Agency

Д-р Юсуф Емре Узун подчерта, че най-важната функция на инсулиновия хормон е да осигури усвояването и използването на глюкозата, т.е. захарта в кръвта, от страна на клетките. Той каза: "При наличието на инсулинова резистентност, където инсулиновият хормон не може да прояви своите биологични ефекти, задачите, свързани с метаболизма на мазнините, се изпълняват преувеличено, което води до натрупване на мазнини в корема. Хората с инсулинова резистентност имат по-ниска толерантност на глада, лесно наддават на тегло, но имат затруднения при отслабването. Временната/физиологичната инсулинова резистентност може да се появи в ситуации като пубертет и бременност".

Д-р Юсуф Емре Узун обясни причините за развитието на инсулиновата резистентност по следния начин:

"Прекомерният прием на калории: Хората с инсулинова резистентност имат по-ниска толерантност на глада, лесно наддават на тегло, но имат затруднения при отслабването.

Седящ начин на живот: Седящият начин на живот увеличава инсулиновата резистентност, а физическата активност е добра опция за лечение.

Затлъстяване: Това е най-важната причина за инсулиновата резистентност. Затлъстяването довежда до инсулинова резистентност, но инсулиновата резистентност не довежда до затлъстяване.

Генетични фактори: По-високата разпространеност на инсулиновата резистентност или диабет тип 2 сред роднини от първа степен показва, че генетичните фактори играят важна роля. Наличието на инсулинова резистентност може да затрудни отслабването".

Д-р Юсуф Емре Узун посочи, че при инсулиновата резистентност човек може да изпита сънливост след хранене, чест чувство на глад и желание за сладки неща, потъмняване на кожата, нередни менструации при жените, прекомерен растеж на косми и други оплаквания.

Д-р Юсуф Емре Узун заяви, че за диагностициране на инсулиновата резистентност "е необходимо да се знаят данни за пациента относно инсулиновата резистентност и свързаните състояния, да се измери тегло, височина, индекс на маса на тялото, обиколка на талията, кръвно налягане, нива на глюкоза на гладно, нива на глюкоза след ядене, нива на инсулин на гладно, орален тест за толерантност на глюкоза (тест за натоварване с глюкоза), хемоглобин A1C, холестерол и в някои специални случаи може да са необходими допълнителни напреднали изследвания, в зависимост от преценката на лекаря".