Bulgaria News Agency

Проф. д-р Йълдъръм Ахмет Баязът подчерта, че загубата на слуха е вродено състояние и един от най-честите проблеми. Той каза: "От всеки 1 000 живородени, 1 до 3 имат степен на глухота, докато 30 до 60 на хиляда имат различни степени на загуба на слуха. Когато се вземат предвид учебната възраст, юношеството, възрастта на възрастни и старите хора, процентът на загуба на слух в обществото надвишава 50 процента. Нормалното слухово възприятие е особено важно за новородените, децата в училищна възраст и индивидите. Тези, които не се лекуват рано, могат да развият постоянни проблеми със слуха и речта, което засяга академични, социални и невропсихологични проблеми при учениците и индивидите".

Загубата на слух може да варира от лека до тежка и може да бъде едностранна или двустранна. Тя може да се дължи и на проблеми в предаването на звук от външното и средното ухо или на неврологични проблеми, които се случват между вътрешното ухо и мозъка.

Проф. д-р Йълдъръм Ахмет Баязът, главен научен сътрудник по оториноларингология, каза, че около 1 от 10 деца в училищна възраст има загуба на слух, и добави:

"През последните години тежката загуба на слух започва да намалява, докато леката загуба на слух започва да се увеличава. Около 1 от 10 деца в училищна възраст има загуба на слух поради различни причини. Сред тях най-често срещаният и най-лесно лечим е серумен - наречен народно "кери за уши". На второ място са съмнителните възпаления на средното ухо, описвани като наличие на течност в ухото; въпреки това, около 5 процента от децата имат сензорна загуба на слуха в двете си уши. Сензорната загуба на слух може да се случи и в едното ухо, и това се наблюдава при около 3 процента от децата в училищна възраст. Другите думи, честотата на загуба на слух при децата в училищна възраст се е увеличила приблизително десет пъти спрямо новородените; въпреки това съществуват много проблеми и затруднения, които пречат на ранната диагностика и лечение на този проблем. Тези проблеми често са свързани с начина, по който родителите и децата в училищна възраст приемат ситуацията и следват препоръките на лекаря".

Проф. д-р Йълдъръм Ахмет Баязът говори и за въздействието на загубата на слух върху мозъчните функции, като каза: "Нормалното развитие на когнитивните и психологичните пътища в горните ни мозъчни центрове зависи в голяма степен от това колко нормални са аудио входовете. Слабостта в аудио входовете променя организацията на връзките и кората в горните мозъчни центрове. Например, ако един човек има загуба на слух в дясното си ухо, кората в лявото полукълбо на мозъка, където се намира основният слухов център, се развива по-малко. Връзките на слуховия център с области на речна и когнитивна функция също се различават и, разбира се, всички тези промени имат невробиологични и невропсихологични отражения".

Проф. д-р Йълдъръм Ахмет Баязът подчерта, че при едностранната загуба на слух проблемът може да бъде пропуснат и каза: "Децата със загуба на слух в двата си уши се диагностицират рано, защото се обръщат към здравна институция поради програми за проследяване на новородените или поради намалено усещане на звука от страна на детето. В случай на лека загуба на слух или загуба на слух в едно ухо проблемът може да бъде пропуснат. Тези деца обикновено показват достатъчно развитие на езика и речта през предучилищната възраст; но когато детето достигне училищна възраст, започват проблемите. Често се съобщава, че тези деца имат слабо когнитивно развитие или интелигентност, че са агресивни и имат нарушения на поведението, и понякога се предлага те да бъдат преместени в подкатегориални класове".

Проф. д-р Йълдъръм Ахмет Баязът посочи възможността за дефицит на внимание при учениците със загуба на слух и каза:

"Учениците със загуба на слух в училищна възраст могат да имат проблеми с вниманието по академични и социални въпроси. Приблизително третина от тези деца повтаря година в училище. Този процент е десет пъти по-голям от този на нормалната популация. Любопитно е, че академичната производителност на децата със сериозна загуба на слух е по-голяма от тази на децата с лека загуба на слух. Причината за това е, че децата със сериозна загуба на слух могат да бъдат диагностицирани и лекувани рано и да подобрят производителността си, а в същото време родителите, детето, социалната среда и училищните служители могат по-добре да се адаптират към ситуацията. Децата с лека загуба на слух обикновено не забелязват, не им пука или го скриват, което означава, че не могат да бъдат лекувани и производителността им намалява. Причината за това обикновено е идеята, че загубата на слух е срамежлив недостатък".

От друга страна, при нелечена загуба на слух, разбирането на речта, особено в присъствие на фонов шум, може да бъде трудно. Понякога могат да загубят дори шепота, докато разбират нормалната реч. Човекът трябва да завърти главата си в посока, в която може да чува по-добре. Този ежедневен ритуал може да направи човека или ученика още по-срамежлив и да го изолира от социалните среди. В същото време усилията, които трябва да положат, за да разберат речта, могат да доведат до преждевременна умора и раздразнение".

В заключение, известно е, че децата в училищна възраст със загуба на слух, особено когато не се диагностицират и не се лекуват, изпитват академични и социални проблеми".